Взимам си думите назад

Всички ръководители на съвременна Русия са наясно, че творението на Жуков представлява идеологическа манипулация. Но защо продължават да почитат него и неговите "мемоари"? Причината е проста: провалът на вековното престъпление става очевиден, както и неуспехът в т.нар. "освобождаване" на Европа, Азия и Африка - но следите от подготовката му са ясни за всички. За да избегнат разобличаване, комунистите успешно разпространяват своите измислици за предполагаемата "неготовност". Те обявиха пред света, че руският народ не притежава способности и че без значително числено и качествено превъзходство войникът от Русия няма стойност.

От всички маршали по време на войната Жуков най-активно подкрепя антинародния режим. Именно затова този режим поддържа култа към него; затова е построен паметник в негова чест – а основата му се състои от лъжите относно недостигащия брой танкове, "остарелите" самолети и "некомплектовани" дивизии. Паметникът на Жуков символизира нашето примирие с клеветата, приемайки я като истина и одобрявайки оценките му за нашите способности.

Всеки човек, който е чел мемоарите на Жуков, би трябвало да осъзнае колко ужасна клевета срещу Русия те съдържат. Лично аз повтарям това във всичките си произведения. Въпреки това самият аз бях жертва на комунистическата пропаганда; осъзнавах как книгата изобилства с неверни твърдения, но все пак смятах Жуков за велик пълководец…
Но грешах – той нито е велик, нито може да бъде наречен пълководец. Сега взимам думите си обратно относно неговото величие и непокорността му към пораженията.
Моля моите читатели да ми простят тази моя заблуда.