"Европеецът" Бай Ганю и светлият мит за Щастливеца

Кои всъщност се срещат на пътя? На него се сблъскват два съществуващи, но противоположни свята. От една страна е Бай Ганювото плебейство с неговата невежествена простащина, а от друга - аристократизмът на Алеко Константинов, който обхваща както социокултурния, така и нравствено-психологическия аспект. Ясно се различават безродността и родовидността, неграмотността и учеността, скъперничеството и щедростта, богатството и бедността.

От една страна имаме безцеремонност, арогантност и цинизъм в политиката, докато от другата стои деликатност, алтруизъм и честна служба за високи идеали с материална безкористност. Бай Ганю мрази образованите хора; напротив, Алеко Константинов е сред най-учените личности за времето си – завършил е Николаевския пансион и след това висше юридическо образование в Одеса. Той владее няколко езика.

С други думи казано: Щастливецът (ха-ха! - докато Бай Ганю постоянно страда) представлява истински руско-европейски интелигент – писател, преводач научен работник и публицист-журналист. Неговият талант му позволява да проявява изключителна лекота при писането, свиренето или рисуването! Тази универсалност го поставя сред най-културните фигури в България по онова време.