Опасно честно

Петко Каневски не ни поставя пред огледала, не ни изолира и не ни подлага на изпитания. Вместо това той разбива огледалата, които символизират лицемерието и симетрията на клакьорството, както и основите на статичността. Съжалявам, скъпи читателю, но в тази книга няма място за спокойствие! Въпреки това е удивително привлекателна и е невъзможно да се измъкнеш без ясно мнение; какво точно ще бъде то - зависи от теб и е твое право. Но повярвай ми, авторът би предпочел то да бъде най-вече искрено, дори ако е опасно честно за него самия.

Душевната му стойност, подобно на нашата собствена, се формира от количеството истина в себе си. Разговорът между личните представи за истината е особено интригуващ в настоящото произведение. Тук патосът предлага свобода, тишината налага задълженията си, а спомените предоставят отговори на вечни въпроси относно познанието вместо просто временно бягство назад във времето.