Двама в Алабама (алабала)

В романа на Иван Газдов можем да открием същите качества, които присъстват и в творчеството му като художник - изящество и точност, тъга и хумор, както и доза ирония. С произведението „Двама в Алабама“ авторът предизвиква читателите си; романът „Алабала“ е своеобразна артистична провокация. Разбира се, не всеки ще оцени това, но има ли изкуство, което да угоди на всички?

Според Михаил Вешим текстовете в романа със сигурност съдържат "излишни" елементи или пък такива, които липсват. Тази несъвършеност обаче придава живот на разказа – той не е гладък и лесен за усвояване; напротив - притежава груба структура с остри ръбове. Романът е труден за анализиране и асимилиране, но от страниците му струят блестящи идеи: остроумни шеги, абсурдистки моменти и лирични отклонения.

Четенето на Иван Газдов носи удоволствие подобно на наблюдаването на неговите визуални творби. Истинската стойност на текста идва от личната интерпретация на един исторически период с характерните му нюанси – ограничености, редици хаосециозности та болезнени дълбочини.

Според Ивана Мурджева такава книга трябваше да бъде написана много по-рано от писател; тя обаче пристига сега под перото на художник. Произведението е многопластово и разглежда културното битие през погледа към онези времена когато авторите бяха близки до нас - прозрачни фигури зад които можем не само да гледаме , ами даже да преминаваме . Четивото те завладява веднага – хваща те здраво за гърлото или главата , хвърляйки познатия уют около ателие с лук и чесън навсякъде , достигайки своята кулминация със изложба в Америка (мечтата за заблудилите се по света).

Илия Ст. Илиев добавя своето мнение относно книгата чрез призива си към вниманието върху уникалността й.