Една ампула мрак

Тази книга е осмата поетична творба на Виолета Христова. Заглавието „Една ампула мрак“ вече се присъединява към темите за морето, небето и любовта.

„Искам да споделя –

ако сърцето не беше там,

може би щях да умирам

от различни причини…“

Книгата изобилства от любов, нежност и надежда.

„Ти, който си в центъра на живота, какъв си?

Ти, който навсякъде присъстваш, къде ме зовеш?

Не съм избирала това съдба, но ако е мое,

искрено желая да го опитам.“

Може би светът все още не е напълно готов за поезията – „не е очовечен“, но аз вярвам, че читателите смело ще се впуснат в „Една ампула мрак“. В тази книга всичко наше ни среща; понякога без дори да го разпознаваме или осъзнаваме. Думите тук са дълбоки и мощни – те пронизват нашето съзнание като звън на камбани и оставят трайна следа. Редовете в „Една ампула мрак“ прокарват пътища в нашите умове - пътища, по които многократно желаем да се върнем. Мъдростта често представлява въпрос вместо предварително формулирано послание; такова послание удобно остава в мислите и чувствата ни с цел да намерим своя отговор. И за да не загубим себе си сред коридорите на живота.