Яйца на феникс. Лапидарии

Роман Кисьов е поет с изтънчено чувство за баланс. Темите в неговата поезия и картини са прекрасно свързани помежду си. Той притежава дълбоки познания в области като теология, философия, митология, история (особено българската) и литература, което ясно личи от творчеството му. За него се казва, че е преди всичко роден поет и същевременно стремящ се към краткост на израза; той търси поетическия идеал – да предаде много с малко думи... Поетиката на Роман Кисьов е лесно достъпна, но също така дълбока и преживяна – със сигурност ще привлече вниманието на истинските почитатели на поезията, според писателя Жарко Миленич от Босна и Херцеговина.

В новата си книга „Яйца на феникс“ Кисьов представя кратки стихотворения, които нарича „лапидарии”. В тях краткостта служи като основополагающ принцип. Може би уместно би било да напомним известната максима на римския поет Хораций: „Опитвам се да бъда кратък / а ставам неясен.” При нашия автор можем да изменим думите му: „Опитвам се да бъда ясен... и ставам кратък.” Заглавието само подсказва за концепцията за смисъла извън текста – термин използван от мексиканския нобелист Октавио Пас. То продължава значението отвъд самото съдържание: “Яйца на феникс”.

Три строфи от стихотворението "Двамата" обясняват заглавието: “Единият превръща всичко в пепел / Другият зарязва яйца на феникса сред пепелта.” Поетът е сравнен с този митологичен символ - възходът след падение: “странна птица - / гори в огъня на любовта си / но възкръсва от пепелта на словото...” Такова е основното предназначение на Поезията. В произведението "Езеро", той описва деня си като вечност; когато ангел влиза в стаята му подът става езеро и душата му заплува във водите му. Авторът опитва да изрази връзката между човешката душа и универсалния дух.

Убедени сме, че Роман Кисьов споделя моя поглед относно мисията на Поезията – тя изразява времето през призма душата и обратно… С творбите си „лапидарии” той осъществява тази идея; изглежда сякаш всички къси стихотворения образуват едно непрекъснато дълго произведение (от първата до последната страница), добавя Кръстьо Станишев относно това всеобхватно литературно дело.