Бразилска пеперуда зад моето рамо

През средата на 80-те години на XX век, една комсомолска група в „Дом майка и дете“ извежда студентката Йоли от литературния свят с неговите високи морални принципи и я сблъсква с действителността, където добротата не е задължително присъстваща. В отделението за деца с увреждания тя среща момче, което счита за здраво. Около усилията й да му помогне се развиват няколко сюжетни линии, представени чрез съчетание на документална фикция и метафорични импресии, включващи евангелски теми. Героинята задава основополагающи въпроси относно истината, предопределеността, свободната воля и смелостта да правиш добро. Тези въпроси са риторични: всеки читател ще открие свои собствени отговори. За Йоли алтернативният избор е първичната сила на морето, която стои извън обичайните категории добро и зло; романът на Анна Колчакова призовава към запазване на стремежа към осъзнат човечност над хаоса и случайността.

Анна Колчакова произхожда от Бургас. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и работила като преподавател по руски и немски език. Има следдипломна квалификация по теория на превода. Участвала е в разработването на иновативен образователен модел за училище в София. Публикувала е стихотворения, разкази и статии по педагогика и теории за превод в различни издания. Също така участва като автор в осемтомника "Преводна рецепция на европейските литератури в България" под редакцията на Института за литература при БАН. Носителка е на награди от конкурси за поезия и проза; автор e na две стихосбирки oraz романа „Възшествието на маймуните“ (2013).

Романът разказва драматична история от 80-те години – опитите да бъде спасено едно дете от обезчовечаване до степен да стане просто набор органи или предмет без стойност между социалните домове до неизбежния си край... Ясно проследима е библейската нишка: творбата разглежда недоумението, раздразнението, омразата и агресията у хората когато се появява Спасителят.

Актуалността тази художествена провокация към настоящото българско общество може да бъде свързана както със критичното отношение към близкото минало, така също с наблюдаваното обезценяване ценности жизнена човешкия живот във времена низходяща хуманистична запуснатост — растящото непознаване че човекът представлява синтез между природните сили а същевременно човешката воля; но без любовно взаимодействие помежду ни той остава обречен.
Младен Влашки