Съчинения в 17 тома Т.12: Дневник Кн.1

Николай Хайтов остава жив в сърцата на тези, които са били до него както в трудностите, така и в моментите на спокойствие; присъства и в полетите му, и в миговете на мир; чуваме го в гръмкия му гняв за справедливостта и виждаме светлината на неговата усмивка. Той беше непоклатим. Никакви житейски предизвикателства не можеха да го отклонят от избрания път или да го принудят да се откаже от борбата. Беше безкомпромисен към противниците си, но същевременно проявяваше милосърдие. Удряше ги, но им предоставяше шанс за размисъл и поправление. Не унищожаваше човека сам по себе си; той се бори с пороците вътре в тях – с лъжата и неистината./Елена Алекова/