СПИН процесът в Триполи

Владимир Шейтанов не е широко известен като писател, а е адвокат с опит в дипломацията и солидно образование по международно право от Москва, както и квалификации от София, Женева и Вашингтон. Дипломатичната му кариера го води до различни столици - Варшава, Стокхолм, Ню Йорк, Отава, Анкара, Москва и Будапеща. Той бива уволнен от Министерството на външните работи по характерния за времето начин след петмесечна специализация през 1997 г. в Института по международни отношения на Джорджтаунския университет във Вашингтон. Първоначалните му ангажименти като адвокат са свързани с дела пред Съда по правата на човека в Страсбург.

През 1999 г. той започва да защитава българските медици в Либия, които са обвинени в заразяване на 393 деца с вируса ХИВ. Поема защитата им срещу искането за шест смъртни присъди; делото попада под юрисдикцията на съда и прокуратурата на Либийската държавна сигурност. Шейтанов става първият чуждестранен адвокат допуснат да участва пред Народния съд там. Неговото участие играе ключова роля за разкритие на изтезания над българите през предварителното производство и привличане на международни наблюдатели към процеса.

Съдебният процес обаче е силно повлиян от политиката, което налага защитникът да балансира между ролята си като адвокат и дипломат. В крайна сметка "Народният съд" отменя най-сериозното обвинение срещу подсъдимите българи - участие в заговори с МОСАД и ЦРУ против Джамахирията.

Когато приключват делата със защитника Шейтанов се произнася решение от българския съд относно незаконността на неговото уволнение от министерството и възстановяването му на работа. През 2003 г., обаче той пак е уволнен от министър Соломон Паси вероятно заради твърдостта си при искането за пълното оневиняване на обвиняемите медицинеци.