При входа на морето

Морето, небето, скалите и кормораните, лодка закотвена в собствената си сянка, санаториумът с необичайните си пациенти, за които няма установена диагноза. И също така Някой, който винаги отсъства. „При входа на морето” е роман с лечебна сила; историята му плавно преобразява читателя си и представлява стълба към Входа, откъдето никой не би искал да се върне обратно.

Разказът започва от страданията и тъгата на главната героиня и я води до пречистване и просветление, възстановявайки връзката ѝ с Другия. Светът в романа функционира като лабиринт - читателят преминава през него успоредно с женската персонажност чрез самото писане. Той изпитва нейния поглед към света и усета за неговите травми, страхове и желания.