7 маслинови цвята

София Папазова ме впечатли с три основни теми още в първата си книга „Живот в стъпки по пясъка“, които очаквах да срещна и в следващата й творба „7 маслинови цвята“: Италия, архитектура и вярност към идеала за щастлива любов. Тези елементи бяха налице още от началните страници (мисля, че точно в този ред).

Романът „7 маслинови цвята“ се гради върху четири персонажа, всеки от които представя различен аспект на любовта – аспекти, които могат да се проявят във всяко човешко съществуване и са свързани с индивидуалните избори. Главната фигура е Самуела – символ на предопределената любов. Нейният живот не познава лекота; всичко идва трудно: тежкото детство без баща и амбициозната майка, сложното образование и кариера като архитект, както и множество семейни проблеми - всеки един от тях способен да срине обикновена литературна героиня (като спонтанен аборт, трудна бременност, следродилна депресия, психически тормоз и домашно насилие). И въпреки всичките удари на съдбата, Самуела успява да запази чистия спомен за една краткотрайна юношеска привързаност и с характерната си отдаденост я развива до пълноценна зряла връзка.

В числото седем можем да видим основните измерения на женствеността, които София Папазова вплита или разплита чрез образа на Самуела. По-основните категории – универсални по природа – бих формулирала като „жената-в-себе-си“, „жената-в-семейството“ и „жената-в-света“. В контекста на Самуела жената-в-света става жена против света; тя преодолява бариери и разбива стереотипите отвътре. Жената достига невъзможното.

Лора Шумкова