Запомнете Пловдив Кн.1: Стари пловдивски истории, разказани от очевидци

Кои биха могли да бъдат читателите на тази книга?

Може би е трябвало да я напиша по-рано.

Тази книга събира спомени от Пловдив, разказани от хора, които помнят града и неговите жители още от 30-те години. Те притежаваха истории, които вече никой не може да предаде.

90% от тези хора вече не са сред живите. Светла им памет! Това бяха личности, обичащи Пловдив до последния си миг.

Някои в последните дни на живота си изкачваха стълбите до таванското студио на Пловдивската телевизия и записваха своите спомени пред камерите. Времето за предаването „Запомнете Пловдив“ наближаваше края, а те имаха нужда да разкажат още много. Осъзнаваха, че скоро няма да могат повече да се качват по стълбите.

Не знам дали това звучи странно, но понякога ми минава през ума, че човешките спомени са подобни на рибен хайвер – оставяш ги зад себе си и можеш спокойно да напуснеш този свят.

Повечето от авторите на книгата вероятно няма как да я прочетат. Нито техните приятели или мнозина зрители, които допринасяха с корекции и дебатиране.

Все пак се надявам онези, които помнят по-късното време описано тук, също така да открият частица от своя живот в страниците й - малко остава от онзи стар Пловдив.

Но най-много желая младото поколение – което тепърва започва да проявява интерес към миналото на града – да попадне на тази книга. Да намерят там следи за своето родословие: имената на прародителите си или местоположението на магазинчето или къщата им...

По такъв начин аз самият понякога попадам на текстове написани за баща ми и научавам факти за него; гордея се с тях и чувствам дългът си е да ги предам нататък във времето чрез моите внуци.

Тази книга предлага възможност човек случайно да открие нещо интересно свързано със собственото му пловдивско наследство – информация за домове близо до родната улица или историята сама по себе си относно улицата или квартала.

Събрани са единствено воспоминанията за централната част на града – включително райони като „Тримона“ до Джумаята: Главната улица и „Отец Паисий“, както и пресечките между тях. Имам материали готови за няколко нови книги относно другите части на града и хората там живели; дано успея все пак завърша всичката работа!

И след това ще отплувам като риба... По Марица разбира се!