Сиявуш - Бог Сияен конник

Само по величествения начин, по който конят се движи, може да се заключи, че скалният релеф на Мадарския конник не е свързан с обичайна сцена от царски лов. Вместо това става въпрос за висш божество в българската култура. Храмовият комплекс, разположен в подножието на скалата, категорично доказва, че релефът представя главно божество – сияйния конник Сиявуш от 7-9 век. Той е воин и защитник на правдата, покровител и спасител на българите, а също така митичен предшественик на кановете сюбиги - "сияйно божествени". Това божество напълно се различава по своето изображение от предишните почитани тук конни богове като Митра и Хурса или Тракийския Херос. Човешкият му вид много повече напомня фигурата на християнския светец Свети Георги, който побеждава ламята - символа на злото. Според исторически източници през 19-ти век хората в България също възприемат Мадарския конник като образ на Свети Георги. А ако все още непокръстените българи вярват във свой собствен Христос със скитска природа, той несъмнено би бил конник подобен или идентичен на Сиявуш – човекобога с копие срещу лъв – зороастрийското олицетворение на злото. Откритията в предхристиянските гробове в Североизточна България показват цели кости от коне и кучета, което безспорно подсказва важната роля и значението им в религията сред българите. Мадарският конник строго следва основните принципи на древната култова иконография.