"…Как всичко се превръща в болка и история…"

В българската поезия съществуват два стиха, които през годините неотменно се връщаха в ума ми: "Десета година как бавно угасвам сред степите." Сега вече сме в двадесетата година. В училище ни учеха, че няма хора, които да са незаменими. Но с времето изоставих това убеждение, тъй като всеки човек е уникален за своите близки. Не се колебая да заявя, че Григор Ленков е безценен за българската култура. – Цвета Ленкова