Веда Словена Кн.1: Български Народни Песни от предисторическо и предхристиянско време открити в Тракия и Македония

Много хора имат различна, в известна степен точна представа за "Веда Словена". Този термин обикновено се използва за обозначаване на сборника с български народни песни, съставен и публикуван от Стефан Веркович.

През 1874 година в Белград излиза първият том на "Веда Словена", чийто пълен титул е "Веда Словена. Български народни песни от предисторическо и предхристиянско време. Книга I". Издателят и компилаторът на този труд е роденият в Босна хърватин, фолклорист, етнограф и колекционер – Стефан Илич Веркович, познат също под прозвището "Антикаджията".

От 1865 година Веркович започва да събира народни песни, специализирайки се основно в мъжките трапезни и юнашки песнопения. Процесът не е случаен; той търси антични легенди и сведения относно славянската езическа история.

През 1871 г. той контактува с д-р Шафарик с молба за помощ при издаването на сборника и му предоставя ръкописа си за оценка. Д-р Янко Шафарик одобрява проекта, което води до публикацията на "Веда словена" през 1874 г.

Появата на тази книга шокира европейската научна общност. Етнографите и фолклористите биват разделени на два лагера - привърженици и противници, а скоро след това спорът привлича вниманието на писатели, обществени личности и политици.

Към края на XIX век и началото на XX век дебатите около "Веда Словена" преминават извън академичните среди и стават обществено достояние. В споровете относно автентичността й вземат участие значими фигури от литературата като Иван Вазов, Пенчо和 Петко Славейкови以及 Любен Каравелов.

Настоящата книга предлага оригиналното издание със стилова насоченост към древната славянска душевност. Освен това включва превод на оригиналния предговор от Стефан Веркович към първата част от сборника, където ясно са изложени неговите идеи по отношение съставянето му.