Развой на старобългарските чинопоследования за встъпване в монашество през Х - ХVІІІ

Съвременната богословска наука твърди, че нравствено-практическите действия на хората са мотивирани от изисквания и заповеди, произтичащи от определени идеали. Обикновено постигането на тези идеали е свързано с аскеза – усилена и целенасочена практика в добродетелността и духовна борба за преодоляване на греха и нашите недостатъци. Християнският идеал се състои в стремеж към светост (Левит XI, 14), съвършенство пред Бога (Мт V, 48), наследяване на Небесното Царство и придобиване на вечен живот и спасение (Деяния II, 40; Мт XIX, 17).

Един от начините за реализиране на християнския идеал е монашеството. Същността му включва уединение и дълбока посветеност на Господа, както и служене в Църквата (Чифлянов 1997: 339). Според богословските разбирания всеки християнин при кръщението си дава обещание да служи на Бога. Истинските последователи на Христос трябва да се откажат от себе си и да следват Божиите заповеди (Мт Х, 37-39; Мт XIX, 17-20). Такова служение носи със себе си много социални ангажименти и семейни задължения. Православната църковна теория учи, че монасите доброволно отделили се от света поемат двойно обещание за най-съвършено служене към Господа (Нестеровский 1996: 356). Поради навлизането на греха чрез желанията плътта, очите и гордостта (Йо II, 16), онези които искат благочестие и спасение сами решават да се лишат от светските удоволствия.

Те приемат евангелските съвети като свои жизнени принципи: безбрачието или девството (Мт XIX:11; Кор VII:1-6), нищетата (Мт XIX:16-21) и послушанието (Мт XVI:24; Мк VIII:34; Лк XIV:26). При посвещаването в монашество новоприетият монах полага тържествени обети за живот в манастир до края дни си - безбрачие с целомъдреност and девственост , послушаниеและ нестежание – отказване от лична собственост /Макепископ Николай1977 :8/.

Според утвърдената литургична традиция още през древността християните избрали монашеско призвание преминават през три степени постриг — начало под ръководството опитен наставник за период три години според правилото №40/41 Трулския събор/, продължение и усъвършенстване . В зависимостот степента се извън различно посвещение с подходящ чинопоследование : Чинопоследование обличане расо /Расофорство/, Чинопоследование малка схима приемане велика схемa .

Настоящото издание съдържа коментарии текстове относно чинопоследования влизащи във велможество между X-XVII век .