Здрач на разсъмване

Цветята започнаха да се издигат от земята, и не само няколко – всички. Те се върнаха обратно към клоните, откъдето бяха паднали преди малко. Това приличаше на виелица в обратен ход. Нежните им листа нежно докосваха лицето ми.

Засмях се отново, смехът ми беше неконтролируем, но страхът ми постепенно изчезваше и това беше приятен смях.

След кратка минута дърветата пак бяха покрити с розови и бели цветове както преди, а всичко около мен бе спокойно.

Усещах, че Бени не е вътре в дървото. Тази необичайна случка не съответстваше на езическите вярвания нито пък на традиционното християнство. Но той все още бе тук; не си беше заминал завинаги. Бени присъстваше някъде наблизо и когато дойде моят момент да тръгна там, където той и Елън са отишли, трябваше просто да вярвам, че мога да ги намеря... И със сигурност щях да успея.