*Гробище за домашни любимци

Полицията пристигна късно следобед. Те разпитаха Луис, но не изразиха никакви съмнения относно него. Пепелта все още беше топла и огледът не можеше да започне. Луис внимателно отговаряше на въпросите, а показанията му явно се сториха достоверни на служителите на реда. Разговорът им се проведе на поляната, докато той носеше шапка. Ако ченгетата бяха забелязали белите му коси, вероятно щяха да се усъмнят в него, което би било катастрофално за ситуацията. Освен това той бе обул груби градинарски ръкавици, които прикриваха ранените му ръце.

Дълго след полунощ той играеше пасианс.
Точно когато за пореден път обърна картите върху масата, чу звука от отваряне на задната врата.
„Каквото посееш, това ще пожънеш; то завинаги остава твое“ – помисли си Луис Крийд.
Чу бавните стъпки наближаващи го и продължи да гледа картите без да се обръща. Видя дама пика и я закри с ръката си.
Стъпките спряха зад него.
Настана тишина.
Ледена ръка го докосна по рамото. Гласът на Рейчъл звучеше дрезгаво, сякаш гърлото й беше запушено с пръст.
- Скъпи - прошепна тя.

Нищо не застрашава семейството на Луис Крийд в новия им дом в Мейн. Зад къщата има пътечка водеща към малкото гробище за домашни любимци.
Може би е тъжно място... но определено безопасно. То няма да нахлуе в сънищата ви или да предизвика панически събуждания с ужас и зловещи предчувствия...