Тайнственият пламък на кралица Лоана

Изданието съдържа над 280 илюстрации, от които 250 са в цвят.

В този роман, въпреки че е илюстриран с цветни изображения, атмосферата е обгърната в мъгла. Ямбо се събужда сред нея след инцидент, който му е отнел паметта. Не става дума за "семантичната" памет, която невролозите описват (Ямбо помни всичко за Юлий Цезар и може да рецитира стихотворенията, които е научил през живота си), а за неговата "автобиографична" памет: той не знае името си, не разпознава съпругата и дъщерите си, както и нищо относно родителите или детството си. С помощта на жена си той започва бавно да възстановява себе си; тя го убеждава да посети селската къща, където се намират книгите и вестниците от детството му, ученическите тетрадки и грамофонните плочи.

На един огромен таван между Ланге и Монферато Ямбо преминава през историята на своето поколение – спомени свързани с “Младост” и “Пипо не знае”, Мусолини, Салгари, Флаш Гордън και теми от училище като част от детската фашистка организация “Балила”. Той попада пред две празноти все още изпълнени с мъгла: последиците от едно жестоко преживяване по време на съпротивата и размазания образ на момиче, което е обичал на шестнадесет години но после загубил.

След това получава втори инсулт. В момента Ямбо е в кома; въпреки това изживява спираловидно всички моменти от детството и юношеството си сред постепенно разсейващата се мъгла. Всичко достига до една добра форма на Апокалипсис - сред тридесет шеста песен на Дантевия “Рай”, Бинг Кросби , дон Боско і стълбата на Ванда Озирис скоро ще се яви финалното видение. Но...

Умберто Еко има множество научни публикации, сборници със статии и студии зад гърба си. През 1980 година написва първия свой роман "Името на розата", който печели наградата “Стрега” през 1981 година; следват произведения като "Махалото на Фуко" (1988), "Островът от предишния ден" (1994) and "Баудолино" (2000).