Храна за луната

Отново съм седнала на прага, сама с мислите си, в преддверието на нощта, между залеза и тъмнината.

Както звездите се разпръскват една от друга, така и едно глухарче излетя от мен при първия полъх на вятъра.

Всичко е толкова крехко, когато светлината се смесва с мрака, а нови светове навлизат неочаквано в нашия.

Сега усещам как мравката извива стебълцето на живота, а капчица роса бавно се изпари от листото му.