Съчинения / Йордан Йовков

„Световните разказвачи, от Бокачио до Алфонс Доде, могат да бъдат допълнени с по-късни автори, но те притежават само едно или няколко от качествата на Йордан Йовков. Няма да преувелича, ако заявя, че не съм срещал друг писател, който да е обединил всички тези качества в себе си... Неоткритостта му от страна на учредителите на Нобеловата награда може да се разглежда като сериозен пропуск – не за Йовков самия, а за тях." Това изразява турският професор Сабри Есат Суявушгил. Какво мислим ние българите за Йовков? Ще попаднем в пореден неудобен момент, ако направим списък със зложелателни и отрицателни коментари относно писателя. Позволете ми да цитирам режисьора Масалитинов относно реакцията към постановката „Албена“ от 1930 г.: „Спектакълът имаше успех сред зрителите, но критиката бе неблагоприятна. Критиците - драматурзи усетиха заплаха и се опитаха всячески да отклонят Йовков от театралното творчество; вместо това го възвеличаваха като белетрист.“ Този цитат показва още един вид оценка - двусмислен комплимент.

Но стига толкова. Да продължим с темата за Йовков, Нобеловата награда и нашето отношение към него. Все още страдаме от липсата на Нобелов лауреат сред нас. Сред недоволните има и желаещи да спечелят наградата. Но мнението на повечето неутрални е следното: причината е незнанието ни от чуждите среди. Те не познават само творците ни, но най-вече нашия национален характер – смеем ли им ясно пред очите? И затова вероятно ни избягват. В много отношения това мнение е неправилно и ще бъде опровергано чрез реакциите спрямо творчеството на Йовков – то впечатлява ярко още със „Старопланински легенди" (1927 г.) именно с типичния български дух. Професор Артуро Крониа (италийски славист) казва: „В неговото изкуство присъства особен белег... това е българинът! Това е най-характерната черта на неговото творчество; именно тя носи силата и художественото вдъхновение в него.“
/Йордан Каменов/