Съвременните въоръжени конфликти в историята на военоморското изкуство

Историята на военноморското изкуство обхваща многовековния опит в теорията и практиката на морската война. Тя проследява развитието и измененията в характера на въоръжената борба по време, както и принципите, свързани с военното изкуство.

Възниква въпросът какво отношение има това определение към последните конфликти? Британският историк капитан I ранг Роскил посочва, че "древногръцката дума за 'история' означава изучаване" и не е задължително да се асоциира само с миналото. Тези думи той записва в края на своето тритомно произведение относно Втората световна война, която е преживял лично. Очевидно е, че тази идея ще продължи да бъде актуална след смъртта му през 1982 г., служейки като аргумент срещу колебанията около всяко военноисторическо проучване на съвременни конфликти. В допълнение към теоретичната си стойност, темата има практически аспект: познанията за най-новата история във военноморското изкуство са ключови за дълбочинното разбиране на съвременната война и бъдещето й развитие. Те помагат при формирането на правилни възгледи относно използването на морските сили от страна на държавата и конкретизират ролята и мястото на всеки компонент.

Събитията по море между 1967 до 1991 година представляват последния завършен период от миналия век в областта на военноморското изкуство. Същевременно този период служи като граница към настоящия момент, което увеличава интереса към него – интерес, който притежава множество аспекти. Настоящият труд разглежда събития само под два основни проблема във военноморското изкуство:
- контрол над морско-океанските комуникации;
- унищожаване силите противника по вода и техните бази.
Тази насоченост позволява фокусиране върху специфични проблематики във военноморското изкуство. Подходът е в синхрон със съществуващи учебни програми и цели да анализира характера на водената битка по море вместо единствено самата история." Асен Кожухаров