Нашите епистоларни скици от вчера

Спомените! Как бързо изчезват от нас.

С времето и моментите, в които са били създадени, се отдалечават. Първоначално това става по-бавно, но с течение на времето забързва, а в момента, когато пиша тези редове, летят със скоростта на експресен влак.

Вероятно всеки споменавач изпитва нещо подобно. Наистина ли?

Нека разгледаме какъв е „темпото“ на спомените в тази уникална книга. Тя е специална, защото текстовете на автора са лични и интимни – носещи тъга и носталгия, но същевременно възторжени и горди; понякога дори предизвикват омерзение.

Те са написани с намерението да бъдат споделени в настоящето за едно минало време, което никога няма да се повтори.

Тази книга не попада под конкретен жанр – тя не представлява литературна проза, макар че съдържа литература; не е просто суха статистика, но включва статистически данни; не е мемоаристика като такава, но предлага разкази-мемоари; не служи за бюрократична документация въпреки важните документи в нейното съдържание. Това произведение не може да бъде сравнено с нищо друго – то е един истински ценен Споменик.