Власт и сласт в историята

Когато историкът се сблъска с огромно количество документални материали, той започва да си задава редица въпроси относно скритите аспекти на междуличностните отношения. Често не може да намери точни отговори, освен ако не разгледа летописи, дневници и спомени. Личната история на човечеството не предлага сензационни истории за жълти вестници; тя разкрива целенасоченото поведение на хората с власт, понякога обосновано от дълбоки емоции. Скулптурите по площадите и портретите по стените възвеличават техните лидери до божествени висини. Въпреки това те също са подчинени на своите „низки желания", независимо от ореола на изкуственото им величие. Управляващите в обществото са толкова зависими от сексуалността, колкото и обикновените граждани, но притежавайки сила и влияние, могат да задоволят похотта си в много по-голям мащаб. Тук става дума не за клевета или дискредитиране нито за пренебрегване на очевидните заслуги чрез селективна интерпретация; а за рисуване на многопластови образи спрямо динамиката на реалността около тях. Както казват: "Никой не е над Истината", а също така - над Историята.

Акад. Георги Марков