Върху етническия произход на Св. св. Константин и Методий

Книгата „Върху етническия произход на Св. св. Константин и Методий“ предлага нова перспектива за задълбочено проучване на родословието на светите братя. Често техният произход се свързва с гръцкото или славянското население от родния им град Солун, Византия. Има и теории, които твърдят, че бащата им – Лъв е бил мигрант в Солун, а дядо му е принадлежал към двора на цар, но е бил прогонен поради предателство. Тези сведения обикновено не получават внимание или са неправилно интерпретирани. Някои хипотези предполагат, че дядото на светите братя може да е български боил, който избягал от езическа Плиска в Солун след конфликт с българския владетел.

В настоящата книга обаче се разглежда мъжкият дядо на светите братя като византийски благородник близък до императора, който е изселен от Константинопол в Солун заради измяна; това предполага възможността да бъдат открити документални доказателства за него. Житията на светите братя дават основа за изграждане на приблизителен образ на тяхния дядо – приемаме го за Константин Воилас, византийски патриций при императрица Ирина (797-802). Вероятно той губи своето положение в края на нейното управление и попада в изгнание в Солун.

На базата на надеждни данни мнозинството учени считат патриция като силно гърцизиран потомък от прабългарски род Воилас (Боилите), заселени от византийските императори във Витиния и Мизия наред с много други българи и славяни от Горна Тракия. Също така известният византийски монах свети Йоаникий Велики (754-846) също принадлежи към този род.

Счита се също така, че подобно на светите братьа техните ученици Климент и Наум вероятно са били сред гърцизираните българи и славяни от малоазийска Мизия и монаси в местната Света гора около Олимп планина - най-възможно било в манастира „Св. Полихрон”. Съществуват данни сочещи към факта, че дядото Константин Воилас би могъл да бъде идентичен с известния епископ Константин от Котрагия край Охрид.

Той вероятно участвал в мисии през 783-784 г., насочени към християнизиране както съславянските народи така също кутригурите и Куберовците около Солун – частично описани документирани под имената „Солунска легенда” или „Брегалнишка мисия”. Тази информация подкрепя твърденията относно влиянието му върху Св. Константин Философ при формиране не само преводът изготвен чрез глаголица но също развитието новосъздадения Кирило-Методиев(славянско-български) език.

Подобен пример представлява княз Борис-Михаил – владетелят Българската държава ,който адаптира азбуката разработена лично нашият свят преподобен завел значително разпространяване кирило-марковичката писменост сред новопокръстения български народ , а после впоследствие между другаде новопокръстили народности източна Европа .