Върху етногенезата на албанците, каракачаните, куцовласите и румънците

В книгата се разглеждат основните теории относно все още неясния произход на албанците, каракачаните, куцовласите и румънците, както и общото между тях. Изтъкнати са редица недостатъци в най-популярните хипотези за техния произход. Основният проблем е, че единствено славяните се считат за външни мигранти на Западните Балкани през Ранното Средновековие. Книгата предлага множество доказателства, които могат да поправят този пропуск.

Много съвременни изследователи отхвърлят старата широко разпространена теория, според която албанците (известни като шкиптари) са потомци на малка част от античните илири. В тази противоречива езикова хипотеза се твърди, че споменатата група илири е била значително латинизирана и славянизирана, но не е била засегната от влиянието на старогръцкия език или многобройните средновековни нашествия на готи, хуни и прабългари. Настоящото изследване представя 12 научно обосновани резултати от историографски, археологически и етнографски характер против валидността на тази теза. Освен това са изброени 40 автентични албански думи с източно-иранска етимология; 43 двойки когнати между албанския и осетинския език; както и 12 тройки когнати в албанския, осетинския и унгарския языци. Това явление може да бъде обяснено с наличието на значителен източно-ирански компонент – масагети при осетинците; аварци при унгарците; а при албанците - кутригури. При двата народа също така има следи от употреба на двадесетична бройна система и специфичен ритуал по повторно погребение.

Освен множеството примери за влияние от Иранската култура са посочени седем важни термина (религиозни понятия и календарни термини) в албанския език със сходство с думите в прабългарските диалекти: например „бог” - Hyj (ал.) спрямо УВИ/ЮВИ (праб.). Други включват „душа”, „глиган”, „дракон” ,„овен”, Юпитер), както и термин свързан с косата.

Тези данни дават основание да предложим нова теория относно субстрата and суперстрата във формирането на новия народ шкиптари през средновековието: автохтонното население отслабва под натиска на нашествията било субстратът за новосъздадения народ; докато масагетите-кутригури били суперстратът по време trên страданията им до Епир . Подкрепящият фактор тук бил големият брой хора принадлежащи към тези два народа,a политическите граници често променяли местонахождението им .

Етногенезисът при каракачаните and куцовласитe протича също така през средновековието южнопред планината Пинд.Тук можем да предположим участието na местните кутригури(куцагири). В края n X век много kuцевласи мигрирали в Мизия ,a там участвали v освободителното движение o Tырновo ot1185 година.Премествайќи ce Север над Дунав започнали началото ан rумънскata народност i държава.