Безпокойства и упование

В моята книга за съвременните българи открих паралели между тревогите на българската интелигенция през периода след Първата световна война и тези на днешните мислители в нашето общество. Като се замислих върху идеята да напиша нов текст, посветен на актуалните притеснения на интелектуалците, осъзнах необходимостта първо да споделя собствените си размисли и чувства, свързани със социалната среда – т.е. някакъв личен опит. Смятам, че мемоарният стил може да бъде интересен и значим за определени среди в България.

Дълго време размишлявах за местата, които познавам най-добре и където съм изпитал както радости, така и горчивини; където съм се сблъсквал с доброто и злото. Най-важното пространство за мен е свързано с приятелството, размислите относно музиката ми, теми като самоличността и идентичността, а също така основополагаещият аспект от живота ми – професията ми историк. И е напълно естествено да завърша с коментар относно света около нас – този под влияние на популизма. Надеждата остава във вярата в човешката доброта.