Египет на фараоните (ново издание)

Очаквайте на 22.05.2025г!

Древноегипетската концепция, която обикновено превеждаме като магия, е известна с термина „хека“. Въпреки че я определяме основно като магия и свързаните с нея аспекти, това само частично отразява нейното истинско значение. Египтологията през XX век разкрива, че за древните египтяни „хека“ включва онова, което днес наричаме религия, митология и вяра със съпътстващите практики – сред които попада и магията.

Обичайно се счита, че Египет по времето на фараоните е люлка на магическите изкуства и предсказанията чрез сънища. Ако не разграничим понятията ясно, рискуваме да възприемем Египет единствено като произход на малък аспект от богатата духовност на древността. Но при анализа на понятието „хека“ става очевидно, че то представлява силата, която свързва видимото с невидимото и ги интегрира в едно цяло. За старите египтяни светът бил хармонично единство между Слово и Образи (Изображения), неразривно свързани чрез „хека“. Разделянето между Словото и Образа настъпило извън пределите на Египет около границата между второ и първо хилядолетие пр.н.е., довело до модерната концепция за отделяне на религия от магия; последната често се възприема негативно – като заплаха за религиозния живот поради активиране на сили противоречащи на божествения ред.