Хората на платформа номер 5

"„Хората на платформа номер 5“ от Клеър Пули е роман, който изследва темата за влаковете и живота.

Всяка маска на учтивост крие нещо зад себе си. Нищо не е такова, каквото изглежда. Постепенно персонажите от платформа пет разкриват своите истини, а читателят открива и собствената си.

Този роман прилича на сцена с вдигнати завеси, които бавно или внезапно се повдигат, предизвиквайки смях до сълзи или пък тъга. Това е история за надеждата – тя може да съществува, но ако мълчим за нея, рискуваме да я загубим.

Йона има свои правила относно пътуването в градския транспорт:

1. Трябва да имаш цел по време на пътуването;
2. Не говори с непознати във влака;
3. Избягвай гореща храна зaради миризмата й;
4. Никога не се отказвай от мястото си освен при: (а) бременна жена (б) възрастен или немощен човек (в) указание от Йона да станеш;
5. Винаги бъди подготвен за всякакви ситуации.

„Хората на платформа пет“ представя седем съдби в един вагон (номер 3) на влака към или от „Уотърлу“, Лондон.

На важния „Ден на Гроздето", четирима обикновено тихи пътници са принудени да започнат разговор помежду си поради проблем със спазмите при един от тях след консумация на грозде – така нарушават първото правило на Йона.

Подобно на спици около централната ос – самия Йона, тези човешки истории започват взаимното въртене почти насила.

Романът първо демонстрира стереотипите чрез очите и нагласите всеки един герой спрямо другите и после ги разбива напълно. Какво всъщност знаем за някого само по външността му или начина му на общуване? Колко можем да разберем без дълбочинни разговори?

Седем души между четиринадесет и шестдесет и пет години срещат ежедневните трудности като семейни конфликти и професионални предизвикателства; те служат като огледало за читателя, където той може да види себе си.

Историите им можеха спокойно да бъдат отделни книги; обаче след това първо взаимодействие между непознатите вече няма връщане назад – нишката е хвърлена! Йона - медийна звезда през 80-те и 90-те години - чувства се изгубена сред света, който преклонява пред младостта и красотата; тя започва своята мрежа от отношения с болките у другите хора. Често спасителят най-много нуждае помощ самият той; онези лица ,които ни изглеждат защитени срещу скръбта всъщност могат просто да прикриват раните си."