Кога престанахме да разбираме света

Бенхамин Лабатут е чилийски автор, който може да бъде определен като едно от най-значимите литературни открития на последните години. За кратко време той успява да заеме място сред 100-те най-добри писатели на ХХІ век и да утвърди нов тип роман: такъв, в който се разказва за тревожни и ужасяващи теми, без ясна граница между реалност и измислица. Той също така изследва опасностите от напредъка, необратимостта на историята и възхищението към способността на човечеството да оцелее.

Лабатут е дълбоко вдъхновен от гениални личности, а героите в неговите произведения са действителни исторически фигури. Сред тях са Фриц Хабер, Александър Гротендик, Вернер Хайзенберг и Ервин Шрьодингер – учени, които търсят решения на сложни философски проблеми. Често те страдат от самота или лудост; техните прозрения могат както да облагородят живота ни, така и да доведат до неописуеми страдания – линията между тези две крайности никога не е ясно определена. Карл Шварцшилд разработва основите на теорията за черните дупки по време на Първата световна война в окопите си, но впоследствие губи разума си. От своя страна Фриц Хабер открива азотните торове, които спасяват милиони хора от гладната смърт, след което обаче разработва химическо оръжие с опустошителни последствия за много други животи.