Мостове на неизреченото. Стихове

"Никой не знае колко дълъг е пътят на пътечката, за да достигне своята височина."

Вероятно единствено авторката осъзнава колко много е преминала нейната пътечка, за да стигне до върха, с който ни дарява своето изобилно, красиво и благотворително творчество. Нейната поезия обединява цял свят и живот. Циклите на времето в тяхната променливост и постоянство се разгръщат пред нас в една богата палитра от топли цветове. С майсторски усет авторката създава впечатляващи картини от детството и родния край – топлия полъх на началото, зреещото семенце и дървото, което произлиза от космическия труд; след това то плавно се развива през вечните си сезони. Тук извиват недовършени пътища – спуснати от сънищата, водещи от изгрев до залез; тънки и боси линии, които примамват надалече само за да се завихрят в неизбежните промени и трансформации.
Антоанета Николова, поетеса член на СБП и Световната хайку асоциация (WHA) в Токио."