Самодивски очи

През средата на четиридесетте години на XIV век, Царство България достига своя върховен период. Властта на българския цар, който е самодържец, се простира от Карпатите на север до Ахтопол, Станимака и Мелник на юг; от Черно море на изток до Пирот и Ниш на запад – обхващайки над 150 000 квадратни километра. Стопанството, икономиката, търговията и културата в страната процъфтяват.

По това време цар Йоан Александър е сред най-силните и уважавани владетели в Европа. Семейството му е многобройно и изглежда, че властта на българските монарси с благородния произход от Асеневци, Тертеровци и Шишмановци ще продължи да съществува през вековете. Никой не подозира за близкия край - смъртта идва с конниците на Апокалипсиса със своите остри саби, готови да унищожат всичко българско и християнско. Тъмнината ще покрие народа ни под черното си було.

Тази история разказва петият исторически роман на Младенов, посветен в памет на цар Йоан Асен IV и цар Михаил Асен, които загиват геройски в битките срещу османците за защита на България и нейния народ.