Всички, способни да си поемат дъх

Романът е населен с множество персонажи - както хора, така и животни, но истинският главен герой тук е емпатията.

На планетата ни се е случила катастрофа от глобални размери - асон. Световният ред и начина на живот са претърпели драстични промени. Последиците от това събитие варират, но основното му въздействие е, че всички животински видове - бозайници, птици, насекоми и влечуги - започват да говорят човешки език. Те не стават по-умни или добри като приказните герои; те запазват своята природа, просто вече комуникират с хората на общ език. Слушат и разбират помежду си.

Няма как да бъде оказана хуманитарна помощ на Израел заради всеобхватната катастрофа. Градската инфраструктура е напълно унищожена, а хората и животните трябва да се преместят в бежански лагери. Армията играе роля на единствен организатор и спасява не само хората, но също така и животните. Сезоните изчезват. Всички страдат от постоянна горещина; изпитват хронично главоболие и кожни проблеми; налага им се ежедневно да приемат лекарства под формата на рокасет - новото средство за обмен в обществото. Хората чувстват силен екзистенциален срам за своите мисли и действия.

Романът остава със свои многобройни персонажи - както мъже и жени, така и зверове - обаче централната тема продължава да бъде емпатията.

След момента когато животните заговорят човешкия език ние сме поставени пред избора: оставаме ли хуманни спрямо тях или ги изключваме от нашето пространство на съчувствие в опит да защитим себе си? Тогава водещият принцип в новосъздаденото общество става дишането - именно то вместо словесността определя принадлежността към групата: който може да диша спокойно принадлежи при нас.

Според мен мястото където протича действието на този роман би могло да бъде единствено Израел - страната която обичам безмерно много , но която ме плаши до смърт подобно на мнозина израилтяни . Живеем във време където страхотната несигурност е част от ежедневието ; въпреки всичко , даже при тези условия , Израел прави избор всекидневно : живее активно , макар цената често пъти да включва тежки решения които будят у мен отчаяние . Разбираемо e че не очакваме котките утре сами да проговорят ; обаче знаем че всяка минута можем например внезапно почувстваме ракета над главите ни . Непоколебимият избор за нормален начин на живот сред толкова трудности беше вдъхновението което стоеше зад написването ми .

Линор Горалик