Като вятър, съшит със земята

Съществуват удивителни събития, които са скрити в дълбините на времето. Те предимно разказват истории за жени. Илария Тути представя невероятния и героичен подвиг на две от тях.

Лондон, септември 1914 г.

„Ръцете ми никога не треперят. Аз съм хирург, но жените нямат право да извършват операции. Най-малко аз: майка без мъж, с италиански произход и плащам цената за нерешителността на родината си в тази война, която вече взима животи един след друг.

Когато получих изненадващо посещение една вечер, осъзнах, че отговорността ми не е само към мен самата. Съдбата на дъщеря ми и вероятно мечтите на много други жени зависят от моето решение. Флора и Луиза са медицински специалистки и имат смелостта и въображението да пренесат стремежа за равноправие отвъд всички ограничения.

Поканата им към мен е като заклинание – направено от тъмнина. Да се присъединя към тях в откриването на първата военна болница, ръководена изцяло от жени в Париж, изглежда лудо и жизнено необходимо начинание - както за нас самите, така и за тези които ни обичат; това е нашият призив да бъдем себе си. За мен това представлява истинска революция; а всяка революция носи със себе си поне едно предателство.

В Париж, далеч от малкото ми момиченце, често бивам посрещана с недоверие от войниците , които лекувам; поглеждам пак ръцете си – те не треперят , но душата ми бушува.“

„Като вятър съшит със земята“ разказва забравената история на първоначалните жени хирурзи - пионери по време когато практикуването им било забранено в операционната зала; те решават да основа военна болница във Франция под свое управление . Но освен това е историята на пациентките , преминаващи прага на този женски свят — загубили надеждата , там намират шанс за ново начало или искупление .

„Илария Тути умее да разказва истории като художник — тя моделира скулптури и рисува картини върху най-дълбоките кътчета човешката душа.“ - Corriere della Sera