Масовата психология на фашизма

Вилхелм Райх е роден на 24 март 1897 г. в Добцау, Галиция. Той започва да се утвърдява като талантлив студент по медицина и психоаналитик в кръговете около Зигмунд Фройд. С течение на времето обаче неговите идеи стават все по-радикални и придобиват политически значения, което го прави един от най-противоречивите мислители на XX век.

Райх демонстрира значителна ерудиция в множество области – психоанализа, културна антропология, биология, философия, икономика, социология и литература. Неговото влияние достига до много писатели и интелектуалци. До 1924 г., Фройд вижда в него голяма надежда за развитието на психоанализата. Райх организира успешни семинари с методологична насоченост за напредък на движението. За разлика от повечето свои колеги, които подценяват ролята на сексуалността според Фройд, той я оценява като ключова.

През бурните години след Първата световна война той активно участва в комунистически и социалистически организации в Австрия и Германия; говори пред бедняшки общности и предоставя безплатно образование относно „сексуална и психическа хигиена“ на младежи от ниските социални слоеве. Въпреки това Фройд не одобрява политизацията на психоанализата и отношенията между тях се охлаждат постепенно до окончателно разриване през 1933 г.

С увеличаването на репресивната политика между двете световни войни идването на Хитлер довежда до преследване както срещу идеите му, така и против самия него. Книгите му са изгаряни от Нацисткия режим във Германия и Австрия; след което той бяга към Скандинавия. След публикуването си през 1933 г., неговият основен труд „Масовата психология на фашизма“ предизвиква негативна реакция сред психоаналитиците и революционните комунистични среди - резултатът е изключването му от двете групи.

След установяването властта над Хитлер книгите му продължават да бъдат унищожавани; затова Райх търси убежище първо в Дания после във Норвегия. Там не получава достатъчна подкрепа; но с помощта на някои съмишленици успява да достигне САЩ преди настъплението им военновременния период там през Втората световна война . Обаче скорострелното приемане последвано скоро от отказa , водят до фактическото споделяне сметката умират при арестува.

По-късно произведенията му акцентират върху масовата психологическа структура вместо индивидуалните невротични проблеми или заболявания—разпространявайки идеи за свободно сексуално образование , контрацептивно право аборт права , икономическа независимост жени работнически клас условия живот справедливости разбиване патриархален ред общества тоталитарност . Анализът описва как ригидността замества човешката чувствителност отвеждайки ги непознатити заплах другарство принуждение потисничество тежест принцип лош горчив реалитет обществото .