Средището на лабиринта

Сборникът, състоящ се от новела и осем разказа, ни въвежда в един парадоксален и естетически оформен свят на маски, лабиринти и разнообразни пътеки. В този свят всяко отклонение означава отдалечаване от изходната точка и приближаване към централния момент. Тук реалността, въображението и съновиденията се смесват; творческият импулс е израз на страдание, а зададените въпроси остават разпилени в пространството. В заглавната новела авторът е заплетен в мрежата на своите сюжети и с трудности търси границите както на писаното слово, така и на собствената си идентичност.

Историите в „Средището на лабиринта” предлагат множество начини за достъп до читателите си, като отварят различни врати за разбиране и интерпретация. Те насърчават диалог относно значението: на изкуството, думите, спомените и времето.