Богомилски легенди

„Богомилски легенди“ е публикувана за първи път през 1912 година под псевдонима Аноним и бързо набира популярност, превръщайки се в значимо литературно явление.

Николай Райнов (1889-1954) представлява уникален талант в българската история и култура на XX век – той е световно признат писател, поет, белетрист, драматург, есеист, художник-декоратор и специалист по изкуствознание. Освен това е културолог и литературовед, известен с популяризирането на изкуството; философ и стилист; преводач и публицист; завладяващ интерпретатор както на българския фолклор, така и на световния.

Райнов учи в Духовната семинария в София след което продължава обучението си по философия в Софийския университет. Той предприема духовни пътешествия до археологически забележителности в Цариград, Сирия, Палестина, Египет, Гърция и Италия. Завършва художествено-индустриалното училище в София и става главен библиотекар на Пловдивската народна библиотека, където пише своите ранни научни трудове по изкуствознание. В Париж общува с европейските интелектуалци. Хабилитиран професор във Факултета по изобразително изкуство към Софийската художествена академия. Работи като академик десетки години в Института по изкуствознание при БАН. Дописен член е на Българския археологически институт и един от основателите плюс първият директор на Института за литература при БАН.