В света на ръкописите

В епохата на средновековните ръкописи

С откритията на Гутенберг през 1454 г. и развитието на печатната индустрия, издаването на книги в хиляди идентични копия стана възможно при относително ниски разходи, а Интернет направи многомилионните тиражи обичайна практика. В контекста на това всеки византийски или славянски ръкопис остава уникален артефакт (уникум), тъй като няма друг с абсолютно същите характеристики. Поради своята рядкост, написаните от ръка книги са изключително ценни. От съвременна гледна точка те могат да се разглеждат като луксозни изделия; например, голяма книга от пергамент с размери около 30 х 40 см и съдържаща приблизително 400 страници струвала между 14 и 26 златни монети. Преписвачите Григорий и Йоан, които работели за архиепископа Арета през X век, оценявали труда си по преписване на един ръкопис на цена от 6 византийски номизми – сума значителна в сравнение с годишния аренден доход за магазин в централната част на Константинопол, който бил около 38 номизми. Това подчертава стойността дори на ръкописи със среден клас спрямо тези предназначени за императори или патриарси (Целикас, 1985).

През Средновековието колкото повече декорации и иллюстрации имала една книга, толкова по-висока била нейната цена. За тази цел били нужни не само писци – често неопитни калиграфи – но също така декоратори и миниатюристи. Така завършеният ръкопис могъл да бъде собственост или закупен само от висши членове в социалната йерархия по онова време (например Псалтирът от Лондон в Британската библиотека AM Mz.19352 от 1066 г., произведение направено в Студийския манастир в Константинопол).