Звезди под клепачите

Романът „Звезди под клепачите“ на Николай Терзийски служи като опора в моменти, когато се колебаем дали да простим на някого или да го осъдим. В него ще намерим истини за хората, живеещи под българското небе, и за препятствията по техния път, които ги водят към свобода и страст. Този роман е особено важен в ситуации, когато сме решили да напуснем най-близкия до нас човек; всичко – нашата кръв, въздухът ни и часовете, които разкъсват сърцето ни – призовава: „Върни се!“. Произведението на Николай Терзийски е нужно именно сега, за да избегнем животът ни да стане единственият пропуснат влак към истината. Книгата изобилства от мъдрост и талант. Тя носи надежда и разглежда времето през призмата на любовта – нейното най-красиво, страшно и щастливо измерение. Авторът предлага притча за безсмъртието и достига до дълбочината на тайната; само любовта може да създаде вечност.

Според Здравка Евтимова „Звезди под клепачите“ представлява внимателно структурирана творба с характерната "сферична" композиция от предишните книги на автора. Повествованието изгражда плътни паралелни светове, които постепенно се разгръщат пред читателя.

Всеки свят в романа има уникален облик - собствена предметна среда, логика на развитие и атмосфера. Всеки от тях съдържа ясно изразени образи.

Борис Минков отбелязва особеното емоционално зареждане в „Звезди под клепачите“, което произлиза от личния опит и преосмисляне на преживяванията. Според него този роман е един от най-значителните произведения в съвременната българска литература.

Силвия Недкова предупреждава да следим развитието на Николай Терзийски много внимателно; той има потенциал да стане ключов автор във формированието на българската литературна сцена през идните години.