Капка, изпреварила дъжд

Книгата е структурирана в три основни части, които завършват с една заключителна Безкрайна поема. Тази поема започва още във втората книга на авторката и продължава да се развива тук.

Първият цикъл, озаглавен Непрогледна светлина, служи като навигация в пространството на живота. Вторият цикъл - Плачеща райска ябълка, който включва месеци и сезони в заглавията си, предлага ориентация във времето или по-скоро задълбочено разглеждане на неговото влияние върху нас - понякога с усмивка, а друг път с крайморска романтика - през годишните ни кръгове. Третият цикъл - Космическа прашинка, има философски характер и изследва смисъла на съществуването. Често той го открива чрез опровержение на очевидното и осъзнаване за ефимерността на привидно безкрайния поток от време. Заключителната "Безкрайна поема" ни разкрива идеята, че "светът е новоизрисувана картина", силен именно със своята незавършеност. И точно тази незавършеност доказва нашето битие.
Кристин Димитрова

"Произходът ми позволява да остана здраво стъпила на земята и ми показва детайли, невидими за хората живеещи само в градовете. От друга страна обаче желанието за освобождаване от гравитацията на конкретното място и ограниченията наложени от времевия период може да доведе до усещане за космополитност. В търсенето на баланс между тези два импулса човек може да се чувства като капка вода преди дъжд – оставайки сама след бурята."
Диана Саватева