Царят на татарите

Той осъзнаваше, че е имал късмет по време на войната. Ружа си спомняше за това, когато бяха в стаята му и понякога нежно докосваше белезите по гърдите му и неравностите на ребрата, където костите бяха зарасли след счупванията. Дамян никога не забравяше, че съдбата му се е усмихнала; не желаеше да изпробва отново късмета си. Върнал се от Германия с нов белег на рамото, той продължаваше да я лъже, твърдейки, че е стар. Той вярваше в собствената си способност да направи повече в живота – искал да работи и сам да определя бъдещето си вместо просто да го приема пасивно. Скотовете са търпеливи и мълчаливи; истинските хора жадуват за оставяне на следа в света. Най-истинските успяват именно това.

През есента на 1924 година Дамян Харитонов – българин от Битоля и ветеран от Първата световна война – бил изпратен в Берлин за специализация относно борба с контрабандата и тероризма като групов началник в „Обществена безопасност". Заедно със своя колега Андрей Хранов детективът се включил активно в разследване на афери, които го връщали към събития отпреди три десетилетия при управлението на Стефан Стамболов. Убийството на министър-председателя от македонски харамии неочаквано открило пред него интересите и силите зад Българо-българската война още тогава; нейният все по-застрашителен заложник се оказала познатата му от детството ВМРО...