Имитация и демокрация: как Западът спечели Студената война, но загуби себе си

Тази изключителна книга променя начина, по който възприемаме кризата на либерализма. Оригинално публикувана под заглавие „Светлината гасне“ през 2019 година, тя получава наградата „Лайънъл Гелбър“ за най-добра англоезична работа в сферата на международната политика и е призната от издания като „Файненшъл Таймс“, „Икономист“, „Проспект“ и „Ивнинг Стандард“ за една от най-значимите книги на годината. Досега е преведена на 18 езика.

Въпросът, който книгата поставя, е защо след победата в Студената война Западът изгуби политическата си стабилност?

През началото на 90-те години съществуваха големи надежди за разширяване на либералната демокрация към Изток. Въпреки това трансформацията в страните от Източна Европа доведе до отхвърляне не само на либерализма там, но и сред самия Запад. Авторите Иван Кръстев и Стивън Холмс предлагат интересен анализ чрез своя труд по политическа психология – те твърдят, че предполагаемият край на историята всъщност се оказва начало на нова фаза, характеризираща се с имитация. Те разглеждат последните три десетилетия и отбелязват, че популисткият антизападен настроения в Източна Европа произтича основно от недоволството срещу натиска да станат подобни на Запада.

От тази перспектива явлението Тръмп може да се разглежда като парадоксален резултат от прекалено оптимистичните очаквания след края на Студената война относно бъдещето на страните напускащи комунизма; вместо да приличат повече или по-малко нa САЩ, той вижда примери именно в Русия при Путин и Унгария при Орбан.

„Двамата автори проявяват впечатляваща дълбочина при анализа причините за растежа на антилиберализма след краха на Съветския съюз. Книгата предлага информативно проучване с ясни аргументи относно привлекателността наложена от антилибералния популизъм.“

„Къркъс Ревю“

„Кръстев и Холмс предоставят честно обяснение какво точно не успя след 1989 г., опровергавайки схващанията за доминиране единствено реакционен авторитаризъм.“ Според тях “либияризмът все още остава релевантна политическа концепция през XXI век.”

Тони Барбър във „Файненшъл Таймс”

„Това произведение разглежда тематика около имитацията с уникална перспектива. То ни напомня колко важни са човешките иновации спрямо механичните процеси зад развитието въобще.“

Тимъти Снайдър