Поведенчески и социалнопсихологически измерения на пазарния ред: статус, щастие и благосъстояние

Ако основната цел на икономиката е да осигури максимално щастие за индивидите в обществото, възниква въпросът дали увеличаването на наличните блага за потребление е подходящият начин за постигане на тази цел или то крие непознати негативни ефекти, които дълго време са останали незабелязани от традиционните неокласически икономисти. Защо все още се забавя очакваното общо намаляване на работното време и предоставянето на повече свободно време за развлечения и креативни занимания, след като технологичният напредък вече позволява това? Какво влияние оказват постоянно растящите очаквания и сравнението с другите върху човешкото щастие?

Съществува тенденция при увеличаване на материалното благосъстояние да се повишават също така и човешките нужди, което подсказва социалния произход на тези явления. Този психологически аспект позволява на пазарната система да поддържа своето дългосрочно развитие и водеща роля в съвременността. Критичният анализ относно недостатъците й, както и обсъждането на устойчивостта й, могат да бъдат най-ефективно проведени чрез разбиране на ключовите поведенчески механизми зад действията в системата.