Белези

Загубата на любовта е болезнена.

Загубата на смисъла също носи страдание.

Да се изгубиш самия себе си, е още по-тежко.

Животът понякога предоставя възможност за ново начало – да откриеш отново любовта, смисъла и собственото си аз; да се преродиш.
Но следите остават.
Главният герой в романа „Белези“ преминава през сериозни трудности. Той губи всичко – любим човек, работа и жизнен смисъл, а раните му стават все по-дълбоки и непоносимо болезнени.
Припадайки почти до пълно саморазрушение, той неочаквано получава шанс за нов старт – намира утроба, където може да се преобрази и от която да се роди наново.
Съществуването на Мъжа е неразривно свързано с Жената – тя представлява любовта, смисъла, истината и творението. Загубата ѝ предизвиква ужасна болка.
Срещата с Жената - както реалната, така и митичната - е спасителна. Любовта към жената, загубила белезите на женствеността си, разкрива истинската природа на това чувство – обичаш не физическото ѝ тяло, а Човека и неговите страдания.
Въпреки че имаш шанса да бъдеш спасен и продължиш напред – белезите остават. Те ти напомнят за преживяното страдание и ценността на щастието.


Романът „Белези“ е третият произведение на Венцислав Божинов след сборниците с разкази „Пеперуди в рогата“ (2011) и „С аромат на тютюн“ (2017).