Епиктет и човешката свобода

Книга седемнайсета от серията "Философия за всеки".

Епиктет (около 50 – 138 г.) е древен стоически философ, който, подобно на Сократ, не оставя след себе си писмени произведения. Вместо това той предава своите идеи чрез разговори и диалози. Роден в робство, по-късно помилван и освободен, Епиктет предлага дълбоки прозрения относно човешката свобода в контекста на философската традиция. Неговите възгледи са повлияни както от платониците, така и от развиващото се християнство през неговото време; последното допринася за развитието на старата стоическа логика на Зенон, Диоген и Хризип с концепцията за върховния бог. В своята етика Епиктет разграничва доброто от злото и истината от лъжата чрез действията на индивида, който носи пряка отговорност както за собствените си страдания, така и за щастието си.

През Средновековието учението му служи като ръководство с указания за живота на монасите. Много по-късни мислители като Блез Паскал, Монтен, Ницше и Хегел изграждат свои философски теории върху основите поставени от него.