Смелостта за истината. Курс лекции в Колеж дьо Франс (1983-194)

„Смелостта за истината“ представлява последната серия лекции, изнесени от Фуко в Колеж дьо Франс между февруари и март 1984 г. Той почива само няколко месеца по-късно, което ни насочва да възприемем тези текстове като своеобразно завещание.

Те разширяват анализите от предходното му произведение „Управляването на себе си и на другите“ (издание на КХ – Критика и Хуманизъм от 2016 г.). Докато там темата за казването на истината се разглежда през призмата на политиката, тук акцентът е поставен върху етиката.

Какви рискове носи откритото говорене за истината? Какви ползи можем да извлечем? Защо философията на киниците предлага важни прозрения по този въпрос? Как преминаваме оттук към концепцията за „истинския живот“, а след това и към „философския“? И какво означава една от посоките в западната философия да бъде стремежът да бъдеш „лекар на всички“?

Фуко, който сам определяше себе си като историк на идеите и археолог на знанията с цел да разобличи претенциите им за истина и да ги представи като форма на власт, вече признава своята идентичност като философ. Неговият фокус сега е насочен именно към проблема с истинността – не толкова като дискурс, колкото като практическа реализация.

През каменните стени на Колеж дьо Франс, които създават усещане за безвремие докато Фуко чете своите лекции, всъщност проехтяват звуците na актуалната политика. „Забравеното етически” удря внезапно подобно мълния - закон неподлежаще оспорване. Такъв е актът на казване нa истинaтa или животът в грижа зa себе cи в неговия най-висш смисъл.

Тези текстове са както философско наследство, така и размисли граници – относно начина нa живот , който заслужава да бъде живян.