В сянката на изгубения свят

Записки на един българин в Амазония

Среди оглушителния сутрешен шум от маймуни и ярко оцветени папагали, които запълват джунглата, внезапно произнесената команда „Шаро, тук!” предизвиква удивление - явно става въпрос за повикване на някакво куче. След това идва прегръдка с радостното изразяване: „И ти ли си българин, приятелю?”

Тази ситуация разкрива колко много наши сънародници са се озовали в тези далечни места, стремейки се да постигнат успеха символизиран от Синята птица. В този миг цялата ни огромна планета – със своите паралели и меридиани, континенти и острови – сякаш се свива до размера на една шепа, наречена „сърце”. А в него непрекъснато пулсира нежният спомен за Витоша, която е най-високото място у нас, както и за Искъро – по-дълбоко няма.

И все пак остава силната любов към нашата малка балканска родина България - по-голяма не може да има!

Анжел Вагенщайн