Човекът на "Светлото бъдеще": цели и механизми на социалистическата идеология в България (1944-1956)

Настоящото проучване разглежда марксистко-ленинската интерпретация на класическата тема за трансформацията на „ветхия човек" в „нов", която е получила реално приложение в множество европейски страни след Втората световна война.

В центъра на изследването стои идеологията, чиято цел е създаването и утвърдяването на нова разказваческа структура относно действителността. Това налага фокусиране върху езика (анализират се почти 4000 текстови единици от различни жанрове, публикувани във вестник „Работническо дело" между 20 септември 1944 г. и 2 април 1956 г.), който описва човека и света, както и върху механизмите за "производство на реалност" чрез пропаганда и социализация към новите ценности. Изследваният период е наситен с основополагаещи промени и силен идеологически заряд, известен като Началото. Той ясно се отделя от две ключови събития - 9 септември и Априлския пленум, които поставят ясна граница между миналото ("буржоазното") и настоящето ("култът към личността"), отказвайки всякакво приемственост помежду им.