Трънски разкази. Балканска сюита

"Какво те гложди, момче, че търсиш вълчи истории и стари предания? Едно е сигурно – там, където Господ е оставил следа, животът се е появил и мъката също. На бурен расте пустата черна мизерия и поглъща човешките души, убива ги от корен...

Такъв е животът – мислиш си, че го контролираш като на хартия, а той те удря по главата като стар кръчмар; влачиш го на въже – краката му засягат земята и те теглят назад като непокорно магаре; обгръща те нежно като жена и ти гледа в очите, но под полата вече има друг. Животът, миличък мой, е хитрец – докато си млад двамата се смеете заедно, но щом остареш оставаш сам да плачеш. От детството до смъртта фитилът ти гори непрекъснато - не знаеш кога ще изгори напълно: дали ще промениш света или просто ще гръмнеш изненадано. Ако си истински мъж през живота си сам ще палиш фитилите си; но ако не чувстваш жар в сърцето си – независимо колко богат да бъдеш или какви успехи да постигаш – все едно враговете са те погълнали!"