Вулгарните романтици

Има две изрази, които отлично отразяват българския преход, който продължава вече три десетилетия.

Първият израз е донякъде радикален: „Ние взехме властта с кръв и ще я предадем по същия начин!“ Интересно! Но в действителност такова нещо не се случи. Българският преход стана известен именно със своето безкръвие. Нямаше пролята кръв по улиците и това е за добро! Той премина тихо, спокойно и успешно, подобно на театрална премиера с аплодисменти.

Кръв започна да тече след време. И тя капе вече 30 години. Най-сериозни загуби понесохме при „масовата“ и „касовата“ приватизация, както и при сриването на политическата власт в икономическа чрез чуждестранни схеми от североизток – специално подготвени за нашия случай!

Вторият израз има леко библейска нотка: „Въжето се развива точно толкова дълго време, колкото е било навито.“ Много успокояващо звучене. В контекста на 45-те години комунизъм остават още само 15! Наистина можем да завиждаме. А колко от нас ще доживеят до края? Това - след прехода!

Съществува обаче един въпрос: докато разплитаме едното въже, нима другото не ни увива все повече? За него казват, че няма как да бъде развързано. И като споменахме въжета – Боже опази ни да призоваваме за тях! В правовата държава "въжето" е забранено.

А що се отнася до възмездието – кой го пита? Какво всъщност представлява това понятие у нас?

Този роман предлага интригуваща перспектива върху значимите социални и лични трансформации през периода на прехода. Оригинално са представени сложните процеси в този важен момент от историята ни; героите са живописни и автентични личности с характерните черти на времето си, а произведението е написано с динамичен език, който привлича читателя.

Бойко Ламбовски

Препоръчвам романа "Вулгарните романтици" по няколко причини. Първо, темата за посттоталитарния период остава актуална сред четящата публика в България; второ – много от книгите относно годините след 1989 г., които сме виждали досега дават фрагментарен поглед към явленията и героите тогавашната реалност. Тук обаче обхватът е цялостен; сюжетът включва множество разнообразни пластове. Авторът умело преплита различни линии на действие и поставя героите във взаимозависими отношения – те са истинските лица на прехода; стилът му е лекo увлекателен , а аргументите убедителнo защитени.

Деян Енев